17 февр. 2021 г., 11:18  

Мило мое момче

598 7 19

Мое мило момче, аз съм тук!

Не ревнувам.

Не мразя.

Не моля.

Не жадувам прегръдки от друг.

Любовта няма нужда от воля.

Ти летиш и се връщаш

при мен 

твоя стара прочетена книга.

Виж, живея в банален рефрен!

Как не те отегчих?

Как ти стигам?

 

Аз съм млада и семпла жена,

без успехи,

без грим

и без поза.

Любовта ми е само една

нечетливо написана проза.

 

Но в ръцете ти ставам на стих,

поетично звучи твоя прочит.

Мило мое момче, с теб открих

всяка дума, римувана с "Обич".

 

Не заменям живота за друг.

Не ревнувам.

Не моля.

Не искам

да си примерен мъж и съпруг,

да ми пишеш, че адски ти липсвам,

да се лутаме в сватбен венец,

любовта ни да стане привичка...

 

Искам само за мъничко днес

да обичам,

обичам,

обичам...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...