Мое мило момче, аз съм тук!
Не ревнувам.
Не мразя.
Не моля.
Не жадувам прегръдки от друг.
Любовта няма нужда от воля.
Ти летиш и се връщаш
при мен –
твоя стара прочетена книга.
Виж, живея в банален рефрен!
Как не те отегчих?
Как ти стигам?
Аз съм млада и семпла жена,
без успехи,
без грим
и без поза.
Любовта ми е само една
нечетливо написана проза.
Но в ръцете ти ставам на стих,
поетично звучи твоя прочит.
Мило мое момче, с теб открих
всяка дума, римувана с "Обич".
Не заменям живота за друг.
Не ревнувам.
Не моля.
Не искам
да си примерен мъж и съпруг,
да ми пишеш, че адски ти липсвам,
да се лутаме в сватбен венец,
любовта ни да стане привичка...
Искам само за мъничко днес
да обичам,
обичам,
обичам...
© Деница Гарелова Всички права запазени