17.02.2021 г., 11:18  

Мило мое момче

595 7 19

Мое мило момче, аз съм тук!

Не ревнувам.

Не мразя.

Не моля.

Не жадувам прегръдки от друг.

Любовта няма нужда от воля.

Ти летиш и се връщаш

при мен 

твоя стара прочетена книга.

Виж, живея в банален рефрен!

Как не те отегчих?

Как ти стигам?

 

Аз съм млада и семпла жена,

без успехи,

без грим

и без поза.

Любовта ми е само една

нечетливо написана проза.

 

Но в ръцете ти ставам на стих,

поетично звучи твоя прочит.

Мило мое момче, с теб открих

всяка дума, римувана с "Обич".

 

Не заменям живота за друг.

Не ревнувам.

Не моля.

Не искам

да си примерен мъж и съпруг,

да ми пишеш, че адски ти липсвам,

да се лутаме в сватбен венец,

любовта ни да стане привичка...

 

Искам само за мъничко днес

да обичам,

обичам,

обичам...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...