Мими
Мими
Моята малка Мария
първа е, като фурия.
Тича навънка по двора,
няма за нея умора.
Иска да хване котките диви,
па се препъне в розите бодливи.
Цялото тяло в рани издрано,
тича, пада, бели коляно,
но вместо да плаче - отново се смее,
а на устните ù: "Котето къде е?"
Ах, тази наша палавница
е на рода ни галеница.
Дори беля, когато прави,
човек не може да не я погали.
Честит Рожден Ден, дъще!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Неделчева Все права защищены
