Мими

19 мая 2013 г., 14:35

Поэзия » Другая

595 0 2

Мими

Моята малка Мария

първа е, като фурия.

Тича навънка по двора,

няма за нея умора.

Иска да хване котките диви,

па се препъне в розите бодливи.

Цялото тяло в рани издрано,

тича, пада, бели коляно,

но вместо да плаче - отново се смее,

а на устните ù: "Котето къде е?"

Ах, тази наша палавница

е на рода ни галеница.

Дори беля, когато прави,

човек не може да не я погали.

Честит Рожден Ден, дъще!