19.05.2013 г., 14:35 ч.

Мими 

  Поезия » Друга
603 0 2

             Мими

 

Моята малка Мария

първа е, като фурия.

Тича навънка по двора,

няма за нея умора.

 

Иска да хване котките диви,

па се препъне в розите бодливи.

Цялото тяло в рани издрано,

тича, пада, бели коляно,

но вместо да плаче - отново се смее,

а на устните ù: "Котето къде е?"

 

Ах, тази наша палавница

е на рода ни галеница.

Дори беля, когато прави,

човек не може да не я погали.

 

         Честит Рожден Ден, дъще!

© Иванка Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??