May 19, 2013, 2:35 PM

Мими 

  Poetry » Other
598 0 2

             Мими

 

Моята малка Мария

първа е, като фурия.

Тича навънка по двора,

няма за нея умора.

 

Иска да хване котките диви,

па се препъне в розите бодливи.

Цялото тяло в рани издрано,

тича, пада, бели коляно,

но вместо да плаче - отново се смее,

а на устните ù: "Котето къде е?"

 

Ах, тази наша палавница

е на рода ни галеница.

Дори беля, когато прави,

човек не може да не я погали.

 

         Честит Рожден Ден, дъще!

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??