7 сент. 2015 г., 20:21

Мимикрия 

  Поэзия » Белые стихи
5.0 / 1
816 0 1

Свивам се на кълбо,
да се предпазя,
а думите ми стават на бодли,
подострени, готови да пронижат
настръхнали като игли 
и носещи със себе си 
спомена за болката.
За щит изправям своята гордост,
ранена, но готова да ме пази,
научена, че трябва да е силна
дори когато вече няма сили.
Изчерпан образ, вятърни мечти
в лоното на утрешния ден
живота силно с две ръце ме сграбчи,
а аз се чувствам като в плен.
На глас се смея, като птиците
не позволявам никой да ме види всъщност
и само влагата в зениците
предателски издава моята същност.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за милите думи! Пиша от скоро и Вашето признание е много ценно за мен!
    Поздрави!
Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »