30 авг. 2012 г., 12:14

Минало

646 0 2

МИНАЛО

 

        “Миналото – това е настояще,

          което съществува на разстояние.”

                             Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”

 

Вървя през настоящето.

Пред мене

то се нарича “бъдно”. И е скрито –

мираж, възможност, може би видение,

което съществува зад мъглите.

 

Зад мен е вече “минало”.

Вратата

към него е заключена навеки –

не можеш да живееш в стара дата,

макар да има някаква пътека

на име “памет”, или просто “спомен”,

която крадешком назад ни връща.

 

Но пази тежък катинар огромен

на миналото стъклената къща

и само през стените ù ни гледа

отдавна изживяното.

Обаче

там образите стават все по-бледи,

додето се стопят полека в здрача.

 

Но миналото в нас живее!

Само

на педя, на една ръка далече,

то съществува тук, до мойто рамо...

... Но аз не съществувам в него вече.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...