30 авг. 2012 г., 12:14

Минало

652 0 2

МИНАЛО

 

        “Миналото – това е настояще,

          което съществува на разстояние.”

                             Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”

 

Вървя през настоящето.

Пред мене

то се нарича “бъдно”. И е скрито –

мираж, възможност, може би видение,

което съществува зад мъглите.

 

Зад мен е вече “минало”.

Вратата

към него е заключена навеки –

не можеш да живееш в стара дата,

макар да има някаква пътека

на име “памет”, или просто “спомен”,

която крадешком назад ни връща.

 

Но пази тежък катинар огромен

на миналото стъклената къща

и само през стените ù ни гледа

отдавна изживяното.

Обаче

там образите стават все по-бледи,

додето се стопят полека в здрача.

 

Но миналото в нас живее!

Само

на педя, на една ръка далече,

то съществува тук, до мойто рамо...

... Но аз не съществувам в него вече.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...