Aug 30, 2012, 12:14 PM

Минало

  Poetry
651 0 2

МИНАЛО

 

        “Миналото – това е настояще,

          което съществува на разстояние.”

                             Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”

 

Вървя през настоящето.

Пред мене

то се нарича “бъдно”. И е скрито –

мираж, възможност, може би видение,

което съществува зад мъглите.

 

Зад мен е вече “минало”.

Вратата

към него е заключена навеки –

не можеш да живееш в стара дата,

макар да има някаква пътека

на име “памет”, или просто “спомен”,

която крадешком назад ни връща.

 

Но пази тежък катинар огромен

на миналото стъклената къща

и само през стените ù ни гледа

отдавна изживяното.

Обаче

там образите стават все по-бледи,

додето се стопят полека в здрача.

 

Но миналото в нас живее!

Само

на педя, на една ръка далече,

то съществува тук, до мойто рамо...

... Но аз не съществувам в него вече.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...