Aug 30, 2012, 12:14 PM

Минало

  Poetry
648 0 2

МИНАЛО

 

        “Миналото – това е настояще,

          което съществува на разстояние.”

                             Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”

 

Вървя през настоящето.

Пред мене

то се нарича “бъдно”. И е скрито –

мираж, възможност, може би видение,

което съществува зад мъглите.

 

Зад мен е вече “минало”.

Вратата

към него е заключена навеки –

не можеш да живееш в стара дата,

макар да има някаква пътека

на име “памет”, или просто “спомен”,

която крадешком назад ни връща.

 

Но пази тежък катинар огромен

на миналото стъклената къща

и само през стените ù ни гледа

отдавна изживяното.

Обаче

там образите стават все по-бледи,

додето се стопят полека в здрача.

 

Но миналото в нас живее!

Само

на педя, на една ръка далече,

то съществува тук, до мойто рамо...

... Но аз не съществувам в него вече.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....