30.08.2012 г., 12:14

Минало

649 0 2

МИНАЛО

 

        “Миналото – това е настояще,

          което съществува на разстояние.”

                             Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”

 

Вървя през настоящето.

Пред мене

то се нарича “бъдно”. И е скрито –

мираж, възможност, може би видение,

което съществува зад мъглите.

 

Зад мен е вече “минало”.

Вратата

към него е заключена навеки –

не можеш да живееш в стара дата,

макар да има някаква пътека

на име “памет”, или просто “спомен”,

която крадешком назад ни връща.

 

Но пази тежък катинар огромен

на миналото стъклената къща

и само през стените ù ни гледа

отдавна изживяното.

Обаче

там образите стават все по-бледи,

додето се стопят полека в здрача.

 

Но миналото в нас живее!

Само

на педя, на една ръка далече,

то съществува тук, до мойто рамо...

... Но аз не съществувам в него вече.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...