16 июн. 2019 г., 17:41
Миналото е неоценено
Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран,
оставя си следите в битието.
Понякога от пламъци изгаряме,
а друг път давиме се във морета.
От миналото ний сме изтъкани –
рисунка, наслоила канавата.
А може ли боята да остане,
щом тъканта загуби здравината?
© Данаил Таков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Преживяното минало, трансформирано в опит и закаляване е нашата канава, върху която рисува настоящето, и то неизбежно преминава в новото минало, което я заздравява. Поздрави, Рози, Мариана, Иван, Гавраил!
-
Данаил,няма ли добра канава,цветовете избледняват бързо и картината се разваля.
Поздрав! -
Харесва ми! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Нито да се променят събития и фрагменти, оставили следи във времевата примка!
Защото всяка минала реалност, съдържа свое копие- и когато ако хипотетично се пътува във миналото се създава сблъсък на вече съществуващ и новосъздаден код!
Освен това, може да се изменят, променят, пресъздадат съвсем нови реалности, не отговарящи на терминологията Минало!
Напомни ми на "Краят на вечността" на Айзък Азимов!