16.06.2019 г., 17:41  

Миналото е неоценено

819 5 4

Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?

Че всяка дума, всеки миг прекаран,
оставя си следите в битието.
Понякога от пламъци изгаряме,
а друг път давиме се във морета.

От миналото ний сме изтъкани –
рисунка, наслоила канавата.
А може ли боята да остане,
щом тъканта загуби здравината?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миналото не може да се поправи, изтрие, прерисува, декорира, дооцветява!
    Нито да се променят събития и фрагменти, оставили следи във времевата примка!
    Защото всяка минала реалност, съдържа свое копие- и когато ако хипотетично се пътува във миналото се създава сблъсък на вече съществуващ и новосъздаден код!
    Освен това, може да се изменят, променят, пресъздадат съвсем нови реалности, не отговарящи на терминологията Минало!
    Напомни ми на "Краят на вечността" на Айзък Азимов!
  • Преживяното минало, трансформирано в опит и закаляване е нашата канава, върху която рисува настоящето, и то неизбежно преминава в новото минало, което я заздравява. Поздрави, Рози, Мариана, Иван, Гавраил!
  • Данаил,няма ли добра канава,цветовете избледняват бързо и картината се разваля.
    Поздрав!
  • Харесва ми! Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...