dansyto (Данаил Таков) dansyto (Данаил Таков)
63 843
Jun 16, 2019, 5:41 PM  

Миналото е неоценено

  Poetry
820 5 4

Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?

Че всяка дума, всеки миг прекаран,
оставя си следите в битието.
Понякога от пламъци изгаряме,
а друг път давиме се във морета.

От миналото ний сме изтъкани –
рисунка, наслоила канавата.
А може ли боята да остане,
щом тъканта загуби здравината?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Миналото не може да се поправи, изтрие, прерисува, декорира, дооцветява!
    Нито да се променят събития и фрагменти, оставили следи във времевата примка!
    Защото всяка минала реалност, съдържа свое копие- и когато ако хипотетично се пътува във миналото се създава сблъсък на вече съществуващ и новосъздаден код!
    Освен това, може да се изменят, променят, пресъздадат съвсем нови реалности, не отговарящи на терминологията Минало!
    Напомни ми на "Краят на вечността" на Айзък Азимов!
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Преживяното минало, трансформирано в опит и закаляване е нашата канава, върху която рисува настоящето, и то неизбежно преминава в новото минало, което я заздравява. Поздрави, Рози, Мариана, Иван, Гавраил!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Данаил,няма ли добра канава,цветовете избледняват бързо и картината се разваля.
    Поздрав!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Харесва ми! Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0