27 авг. 2012 г., 10:24

Миналото на Обречения

527 0 0

 

 

 

                            Миналото на Обречения

 

 

                              На хората, които правят изкуство.

 

 

              Разкъсвал дори своята съдба.

              От нея шил е дрехи за клоуни,

               за да разсмее тъжната Земя.

               С обичта си къртел е бетони.

               Вярвал, че всичко е само игра

               и смъртта му ще е малка смешка.

               Великият некоронован крал,

               облечен в бедняшката си дрешка!

               Странен образ, скрил малко печал

               и детската усмивка на добрите,

               Обречения винаги оставал сам,

               защото остаряват и мечтите.

               Лудият - по орис - бил му брат,

                говорели са често със звездите...

               Той все Човека тъсил в Своя свят,

               но Човекът крил се из тълпите.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...