Aug 27, 2012, 10:24 AM

Миналото на Обречения

  Poetry » Other
530 0 0

 

 

 

                            Миналото на Обречения

 

 

                              На хората, които правят изкуство.

 

 

              Разкъсвал дори своята съдба.

              От нея шил е дрехи за клоуни,

               за да разсмее тъжната Земя.

               С обичта си къртел е бетони.

               Вярвал, че всичко е само игра

               и смъртта му ще е малка смешка.

               Великият некоронован крал,

               облечен в бедняшката си дрешка!

               Странен образ, скрил малко печал

               и детската усмивка на добрите,

               Обречения винаги оставал сам,

               защото остаряват и мечтите.

               Лудият - по орис - бил му брат,

                говорели са често със звездите...

               Той все Човека тъсил в Своя свят,

               но Човекът крил се из тълпите.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...