Aug 27, 2012, 10:24 AM

Миналото на Обречения

  Poetry » Other
529 0 0

 

 

 

                            Миналото на Обречения

 

 

                              На хората, които правят изкуство.

 

 

              Разкъсвал дори своята съдба.

              От нея шил е дрехи за клоуни,

               за да разсмее тъжната Земя.

               С обичта си къртел е бетони.

               Вярвал, че всичко е само игра

               и смъртта му ще е малка смешка.

               Великият некоронован крал,

               облечен в бедняшката си дрешка!

               Странен образ, скрил малко печал

               и детската усмивка на добрите,

               Обречения винаги оставал сам,

               защото остаряват и мечтите.

               Лудият - по орис - бил му брат,

                говорели са често със звездите...

               Той все Човека тъсил в Своя свят,

               но Човекът крил се из тълпите.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...