27.08.2012 г., 10:24

Миналото на Обречения

531 0 0

 

 

 

                            Миналото на Обречения

 

 

                              На хората, които правят изкуство.

 

 

              Разкъсвал дори своята съдба.

              От нея шил е дрехи за клоуни,

               за да разсмее тъжната Земя.

               С обичта си къртел е бетони.

               Вярвал, че всичко е само игра

               и смъртта му ще е малка смешка.

               Великият некоронован крал,

               облечен в бедняшката си дрешка!

               Странен образ, скрил малко печал

               и детската усмивка на добрите,

               Обречения винаги оставал сам,

               защото остаряват и мечтите.

               Лудият - по орис - бил му брат,

                говорели са често със звездите...

               Той все Човека тъсил в Своя свят,

               но Човекът крил се из тълпите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...