27 ago 2012, 10:24

Миналото на Обречения

  Poesía » Otra
528 0 0

 

 

 

                            Миналото на Обречения

 

 

                              На хората, които правят изкуство.

 

 

              Разкъсвал дори своята съдба.

              От нея шил е дрехи за клоуни,

               за да разсмее тъжната Земя.

               С обичта си къртел е бетони.

               Вярвал, че всичко е само игра

               и смъртта му ще е малка смешка.

               Великият некоронован крал,

               облечен в бедняшката си дрешка!

               Странен образ, скрил малко печал

               и детската усмивка на добрите,

               Обречения винаги оставал сам,

               защото остаряват и мечтите.

               Лудият - по орис - бил му брат,

                говорели са често със звездите...

               Той все Човека тъсил в Своя свят,

               но Човекът крил се из тълпите.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...