Изваля се... По-кратко от вик.
По-тихо от дъх на мушица.
И неделният дъжд мъченик
скърпи в длани примряла душица
– само капка по лист от лоза,
прошумяла въздишка и пръсти –
изтъркули по жадна реса
тихи вопли и стон непокръстен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.