2 апр. 2025 г., 13:00

Миниатюри

443 4 6

Невинното време

гледа с насмешка

на човешката глупост.

И учтиво нехае.

А съдбата човешка 

към ръба се засилва

след поредната лудост.

Този свят е обречен,

сякаш себе си мрази.

Мечтае в лукс да живее,

а в кръв все гази...

 

       ---------

 

Тежко и горко на оня народ, 

който не познава собствената си

история. И учи за нея от написаното

от чужденци.

 

      ----------

 

Задавам си един въпрос,

/ макар да знам,че съм прост/:

Защо от райска градина,

България стана рай за 

малцина?

За нас, мнозинството,

остана да ядем просото.

 

      ----------

Във всяка секунда самота,

откривай радостта,

от човешкото общуване.

Защото живота всъщност е

едно сбогуване.

 

      ----------

 

Странно нещо е живота..

Когато изгубиш вяра в него,

отнякъде се появява ярък лъч

Светлина,

и ти показва, че грешиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Иванъ и Стойчо! Хубаво е, когато има хора, които те разбират.
  • Наблюдателност и анализ на съвременната българска действителност.И философската дедукция да се извлича от общото към индивидуалното наблюдение на миналото,като духовен феномен:
    "Защо от райска градина,
    България стана рай за
    малцина?"
    Поздравления,Живко!
  • Да, миниатюри, казват много неща, трагични за нашата история! Поздравления, Живко!
  • Благодаря за коментарите, Миночка и Младене! Съгласен съм с твоето мнение, Младене. Дори си мисля, че истинската интелигенция, винаги е в опозиция на властимащите. Голяма част от нашата сегашна, ( интелигенция)беше създадена в годините на ....власт. И по презумпция обслужва управниците, независимо от тяхната ориентация.
  • Във всичките ти миниатюри си описал истини, които не могат да се изопачат. Браво, Живко!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...