Apr 2, 2025, 1:00 PM

Миниатюри

439 4 6

Невинното време

гледа с насмешка

на човешката глупост.

И учтиво нехае.

А съдбата човешка 

към ръба се засилва

след поредната лудост.

Този свят е обречен,

сякаш себе си мрази.

Мечтае в лукс да живее,

а в кръв все гази...

 

       ---------

 

Тежко и горко на оня народ, 

който не познава собствената си

история. И учи за нея от написаното

от чужденци.

 

      ----------

 

Задавам си един въпрос,

/ макар да знам,че съм прост/:

Защо от райска градина,

България стана рай за 

малцина?

За нас, мнозинството,

остана да ядем просото.

 

      ----------

Във всяка секунда самота,

откривай радостта,

от човешкото общуване.

Защото живота всъщност е

едно сбогуване.

 

      ----------

 

Странно нещо е живота..

Когато изгубиш вяра в него,

отнякъде се появява ярък лъч

Светлина,

и ти показва, че грешиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Иванъ и Стойчо! Хубаво е, когато има хора, които те разбират.
  • Наблюдателност и анализ на съвременната българска действителност.И философската дедукция да се извлича от общото към индивидуалното наблюдение на миналото,като духовен феномен:
    "Защо от райска градина,
    България стана рай за
    малцина?"
    Поздравления,Живко!
  • Да, миниатюри, казват много неща, трагични за нашата история! Поздравления, Живко!
  • Благодаря за коментарите, Миночка и Младене! Съгласен съм с твоето мнение, Младене. Дори си мисля, че истинската интелигенция, винаги е в опозиция на властимащите. Голяма част от нашата сегашна, ( интелигенция)беше създадена в годините на ....власт. И по презумпция обслужва управниците, независимо от тяхната ориентация.
  • Във всичките ти миниатюри си описал истини, които не могат да се изопачат. Браво, Живко!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...