2.04.2025 г., 13:00

Миниатюри

414 4 6

Невинното време

гледа с насмешка

на човешката глупост.

И учтиво нехае.

А съдбата човешка 

към ръба се засилва

след поредната лудост.

Този свят е обречен,

сякаш себе си мрази.

Мечтае в лукс да живее,

а в кръв все гази...

 

       ---------

 

Тежко и горко на оня народ, 

който не познава собствената си

история. И учи за нея от написаното

от чужденци.

 

      ----------

 

Задавам си един въпрос,

/ макар да знам,че съм прост/:

Защо от райска градина,

България стана рай за 

малцина?

За нас, мнозинството,

остана да ядем просото.

 

      ----------

Във всяка секунда самота,

откривай радостта,

от човешкото общуване.

Защото живота всъщност е

едно сбогуване.

 

      ----------

 

Странно нещо е живота..

Когато изгубиш вяра в него,

отнякъде се появява ярък лъч

Светлина,

и ти показва, че грешиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Иванъ и Стойчо! Хубаво е, когато има хора, които те разбират.
  • Наблюдателност и анализ на съвременната българска действителност.И философската дедукция да се извлича от общото към индивидуалното наблюдение на миналото,като духовен феномен:
    "Защо от райска градина,
    България стана рай за
    малцина?"
    Поздравления,Живко!
  • Да, миниатюри, казват много неща, трагични за нашата история! Поздравления, Живко!
  • Благодаря за коментарите, Миночка и Младене! Съгласен съм с твоето мнение, Младене. Дори си мисля, че истинската интелигенция, винаги е в опозиция на властимащите. Голяма част от нашата сегашна, ( интелигенция)беше създадена в годините на ....власт. И по презумпция обслужва управниците, независимо от тяхната ориентация.
  • Във всичките ти миниатюри си описал истини, които не могат да се изопачат. Браво, Живко!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...