Мираж
Загасва и последната надежда,
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината,
не ме е страх от сивото лице.
Едва сега усещам красотата,
забулена от черното перде.
Докосват се телата ни ефирни,
а мракът се оттегля като страж,
за да прикрие ласките неспирни,
които дълго са били мираж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
