11 мар. 2008 г., 19:17

Мираж 

  Поэзия » Философская
1136 0 21
 

 

Загасва и последната надежда,

родена от безкрайната тъга

и тъмнина душата ми повежда,

за да се срещне с твоята душа.

 

За първи път обичам тъмнината,

не ме е страх от сивото лице.

Едва сега усещам красотата,

забулена от черното перде.

 

Докосват се телата ни ефирни,

а мракът се оттегля като страж,

за да прикрие ласките неспирни,

които дълго са били мираж.

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??