natiii (Наташа Басарова)
289 3223
11.03.2008 г., 19:17 ч.

Мираж 

  Поезия » Философска
1101 0 21
 

 

Загасва и последната надежда,

родена от безкрайната тъга

и тъмнина душата ми повежда,

за да се срещне с твоята душа.

 

За първи път обичам тъмнината,

не ме е страх от сивото лице.

Едва сега усещам красотата,

забулена от черното перде.

 

Докосват се телата ни ефирни,

а мракът се оттегля като страж,

за да прикрие ласките неспирни,

които дълго са били мираж.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??