Мираж
Загасва и последната надежда,
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината,
не ме е страх от сивото лице.
Едва сега усещам красотата,
забулена от черното перде.
Докосват се телата ни ефирни,
а мракът се оттегля като страж,
за да прикрие ласките неспирни,
които дълго са били мираж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
