natiii (Наташа Басарова)
289 3223
Mar 11, 2008, 7:17 PM

Мираж 

  Poetry » Phylosophy
1102 0 21
 

 

Загасва и последната надежда,

родена от безкрайната тъга

и тъмнина душата ми повежда,

за да се срещне с твоята душа.

 

За първи път обичам тъмнината,

не ме е страх от сивото лице.

Едва сега усещам красотата,

забулена от черното перде.

 

Докосват се телата ни ефирни,

а мракът се оттегля като страж,

за да прикрие ласките неспирни,

които дълго са били мираж.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??