Мираж

Poetry » Philosophical

1.3K 0 21

Загасва и последната надежда,

родена от безкрайната тъга

и тъмнина душата ми повежда,

за да се срещне с твоята душа.

За първи път обичам тъмнината,

не ме е страх от сивото лице.

Едва сега усещам красотата,

забулена от черното перде.

Докосват се телата ни ефирни,

а мракът се оттегля като страж,

за да прикрие ласките неспирни,

които дълго са били мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ustremena_ptica (Диа-непокорна)

!!!!Поклон!!!

2008-03-24T00:26:44+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Всеки твой стих е безкрайно удоволствие за мен!

2008-03-15T13:48:35+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Едва сега усещам красотата,
забулена от черното перде.

За мен красотата се разкрива в черното перде.
Нежен стих.

2008-03-14T20:50:46+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Грабна ме стихът ти, удоволствие страшно,
поздравявам те, мила!!!!

2008-03-14T07:08:29+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Красота в думи!

2008-03-13T22:19:42+02:00