Вървя
по билото нагоре
към този тъй далечен връх.
Със таз
мечта, мечта отколе
залъгвам моя мъжки дъх.
Катеря
се към него бавно,
а той остава си мираж.
Макар че
в пътя няма равно,
не ме напуска тоз кураж.
Тече си
времето в Всемира
и всеки ден изгаря в мен.
Стопява се
в душата лира
и с глас оставам приглушен.
Сърцето
ми и пулса вдига.
Изкачвам се към моя Бог.
Смъртта
по пътя ме настига
и спира ме на горен слог...
© Никола Апостолов Все права защищены