28 nov 2014, 13:35

Мираж

  Poesía » Otra
700 0 4

Вървя

по билото нагоре

към този тъй далечен връх.

Със таз

мечта, мечта отколе

залъгвам моя мъжки дъх.

Катеря

се към него бавно,

а той остава си мираж.

Макар че

в пътя няма равно,

не ме напуска тоз кураж.

Тече си

времето в Всемира

и всеки ден изгаря в мен.

Стопява се

в душата лира

и с глас оставам приглушен.

Сърцето

ми и пулса вдига.

Изкачвам се към моя Бог.

Смъртта

по пътя ме настига

и спира ме на горен слог...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението ти напълно се вписва в разпространената напоследък поезия за порива на душата, където основни мотиви са непоколебимостта и борбата. Харесва ми градацията в произведението,както и смелостта ти.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии и за оценките, които ми давате!Желая ви хубав ден и много поздрави от мен!
  • Както винаги прекрасно стихотворение с чудесен стих.Нямаш равен на себе си, Никола! Имам забележка към финала Ти знаеш каква е.
    Нашето поколение сме силни хора! Дерзай към върха и не се обръщай! Останалото е Божа работа.
    Поздрав от сърце и лека нощ!Пиша ти едно голямо 6 .
  • Рядко силна и мъжка творба! Поздравявам те, Никола! Стихът е за най-висока оценка.
    Това е една от основните теми в истинската мъжка поезия - изкачването към Върха, към Бог. Имам десетки стихотворения на тази тема, но винаги оставам неудовлетворен. Защото самото изкачване в реалността продължава, а това изменя и цялостното светоусещане. Всяка нова кота разкрива нови гледки и донякъде обезсмисля старите. А там - на Върха, стои Бог в очакване. Ще ни лиши преждевременно Смъртта от среща с него? Отлично питане, вплетено в твоето стихотворение.

    П.С. Днес мислех да пусна в Откровения стихотворението на Черен Джак "Дон Кихот". То е на аналогична тема. Бе публикувано в един друг сайт, преди време. Но в последния момент отдадох превес на "Какво е любовта". Добре съм постъпил. Така стиховете ни не само, че няма да се конкурират, а ще се допълват.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...