Nov 28, 2014, 1:35 PM

Мираж

  Poetry » Other
697 0 4

Вървя

по билото нагоре

към този тъй далечен връх.

Със таз

мечта, мечта отколе

залъгвам моя мъжки дъх.

Катеря

се към него бавно,

а той остава си мираж.

Макар че

в пътя няма равно,

не ме напуска тоз кураж.

Тече си

времето в Всемира

и всеки ден изгаря в мен.

Стопява се

в душата лира

и с глас оставам приглушен.

Сърцето

ми и пулса вдига.

Изкачвам се към моя Бог.

Смъртта

по пътя ме настига

и спира ме на горен слог...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението ти напълно се вписва в разпространената напоследък поезия за порива на душата, където основни мотиви са непоколебимостта и борбата. Харесва ми градацията в произведението,както и смелостта ти.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии и за оценките, които ми давате!Желая ви хубав ден и много поздрави от мен!
  • Както винаги прекрасно стихотворение с чудесен стих.Нямаш равен на себе си, Никола! Имам забележка към финала Ти знаеш каква е.
    Нашето поколение сме силни хора! Дерзай към върха и не се обръщай! Останалото е Божа работа.
    Поздрав от сърце и лека нощ!Пиша ти едно голямо 6 .
  • Рядко силна и мъжка творба! Поздравявам те, Никола! Стихът е за най-висока оценка.
    Това е една от основните теми в истинската мъжка поезия - изкачването към Върха, към Бог. Имам десетки стихотворения на тази тема, но винаги оставам неудовлетворен. Защото самото изкачване в реалността продължава, а това изменя и цялостното светоусещане. Всяка нова кота разкрива нови гледки и донякъде обезсмисля старите. А там - на Върха, стои Бог в очакване. Ще ни лиши преждевременно Смъртта от среща с него? Отлично питане, вплетено в твоето стихотворение.

    П.С. Днес мислех да пусна в Откровения стихотворението на Черен Джак "Дон Кихот". То е на аналогична тема. Бе публикувано в един друг сайт, преди време. Но в последния момент отдадох превес на "Какво е любовта". Добре съм постъпил. Така стиховете ни не само, че няма да се конкурират, а ще се допълват.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...