28.11.2014 г., 13:35

Мираж

696 0 4

Вървя

по билото нагоре

към този тъй далечен връх.

Със таз

мечта, мечта отколе

залъгвам моя мъжки дъх.

Катеря

се към него бавно,

а той остава си мираж.

Макар че

в пътя няма равно,

не ме напуска тоз кураж.

Тече си

времето в Всемира

и всеки ден изгаря в мен.

Стопява се

в душата лира

и с глас оставам приглушен.

Сърцето

ми и пулса вдига.

Изкачвам се към моя Бог.

Смъртта

по пътя ме настига

и спира ме на горен слог...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението ти напълно се вписва в разпространената напоследък поезия за порива на душата, където основни мотиви са непоколебимостта и борбата. Харесва ми градацията в произведението,както и смелостта ти.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии и за оценките, които ми давате!Желая ви хубав ден и много поздрави от мен!
  • Както винаги прекрасно стихотворение с чудесен стих.Нямаш равен на себе си, Никола! Имам забележка към финала Ти знаеш каква е.
    Нашето поколение сме силни хора! Дерзай към върха и не се обръщай! Останалото е Божа работа.
    Поздрав от сърце и лека нощ!Пиша ти едно голямо 6 .
  • Рядко силна и мъжка творба! Поздравявам те, Никола! Стихът е за най-висока оценка.
    Това е една от основните теми в истинската мъжка поезия - изкачването към Върха, към Бог. Имам десетки стихотворения на тази тема, но винаги оставам неудовлетворен. Защото самото изкачване в реалността продължава, а това изменя и цялостното светоусещане. Всяка нова кота разкрива нови гледки и донякъде обезсмисля старите. А там - на Върха, стои Бог в очакване. Ще ни лиши преждевременно Смъртта от среща с него? Отлично питане, вплетено в твоето стихотворение.

    П.С. Днес мислех да пусна в Откровения стихотворението на Черен Джак "Дон Кихот". То е на аналогична тема. Бе публикувано в един друг сайт, преди време. Но в последния момент отдадох превес на "Какво е любовта". Добре съм постъпил. Така стиховете ни не само, че няма да се конкурират, а ще се допълват.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...