Мирис на озон
МИРИС НА ОЗОН
Кога ли облак приютих?
И той едрее – буреносен.
Въздиша в краткия ми стих,
с канап душата ми тропосва.
Но рукне ли – не се плаши,
че ще изтрие от паважа
рисунката ти с тебешир,
решил, че не е много важна.
Аз пазя белези от дъжд
и тебеширени браздички
от онзи миг, когато мъж
за първи път ме е обичал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
