Мирис на озон
МИРИС НА ОЗОН
Кога ли облак приютих?
И той едрее – буреносен.
Въздиша в краткия ми стих,
с канап душата ми тропосва.
Но рукне ли – не се плаши,
че ще изтрие от паважа
рисунката ти с тебешир,
решил, че не е много важна.
Аз пазя белези от дъжд
и тебеширени браздички
от онзи миг, когато мъж
за първи път ме е обичал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
