МИРИС НА ОЗОН
Кога ли облак приютих?
И той едрее – буреносен.
Въздиша в краткия ми стих,
с канап душата ми тропосва.
Но рукне ли – не се плаши,
че ще изтрие от паважа
рисунката ти с тебешир,
решил, че не е много важна.
Аз пазя белези от дъжд
и тебеширени браздички
от онзи миг, когато мъж
за първи път ме е обичал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
