22 июн. 2016 г., 21:01

Мисли по пълнолуние

859 0 0

Мислиш ли за онзи миг, когато

всички карти някой ще  пренареди.

И онова, което сторил си на някой

като бумеранг при теб ще долети.

 

Ще ти върне някой нощите безсънни-

онези тежки  и дъждовни небеса.

Часовтете ще са от самотни по-самотни

и от най-отдалечената звезда.

 

Ще си платиш до край, което е изпито,

Кафето подсладено  ще горчи.

Кулите от пясък ще се сринат.

Ще останеш сам и много ще боли.

 

Всичко покрай теб ще губи смисъл.

Ще се превърне в страх  страстта.

Ще разбереш, че сам си се орисал

да си купуваш, но да нямаш Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....