Мисли,съмнения...*
Пак стоя в стаята позната
и ровя се из мислите си стари.
Наясно е с истината душата,
но пак в океан от спомени се дави.
Всичко знам, верен си ми ти,
но защо тези мисли ме измъчват...
Нима съмнявам се в твоите очи,
сякаш вечно доза грях поръчват.
Опитвам в себе си вината да открия,
но женска интуиция - не лъже!
Мислите си не мога да укрия,
и да се залъгвам може...
Тези мисли прашни, остарели,
ме измъчват и задавам си хилляди въппроси...
Доказват ми чувства побелели,
ти къде си, със кого си...
и ровя се из мислите си стари.
Наясно е с истината душата,
но пак в океан от спомени се дави.
Всичко знам, верен си ми ти,
но защо тези мисли ме измъчват...
Нима съмнявам се в твоите очи,
сякаш вечно доза грях поръчват.
Опитвам в себе си вината да открия,
но женска интуиция - не лъже!
Мислите си не мога да укрия,
и да се залъгвам може...
Тези мисли прашни, остарели,
ме измъчват и задавам си хилляди въппроси...
Доказват ми чувства побелели,
ти къде си, със кого си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
