Мисли,съмнения...*
Пак стоя в стаята позната
и ровя се из мислите си стари.
Наясно е с истината душата,
но пак в океан от спомени се дави.
Всичко знам, верен си ми ти,
но защо тези мисли ме измъчват...
Нима съмнявам се в твоите очи,
сякаш вечно доза грях поръчват.
Опитвам в себе си вината да открия,
но женска интуиция - не лъже!
Мислите си не мога да укрия,
и да се залъгвам може...
Тези мисли прашни, остарели,
ме измъчват и задавам си хилляди въппроси...
Доказват ми чувства побелели,
ти къде си, със кого си...
и ровя се из мислите си стари.
Наясно е с истината душата,
но пак в океан от спомени се дави.
Всичко знам, верен си ми ти,
но защо тези мисли ме измъчват...
Нима съмнявам се в твоите очи,
сякаш вечно доза грях поръчват.
Опитвам в себе си вината да открия,
но женска интуиция - не лъже!
Мислите си не мога да укрия,
и да се залъгвам може...
Тези мисли прашни, остарели,
ме измъчват и задавам си хилляди въппроси...
Доказват ми чувства побелели,
ти къде си, със кого си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
