Мислиш ли...
Мислиш ли...
Мислиш ли, че ще мога отново
света да прегърна с ръцете си?
С двете си натежали от слово
ръце, че ще стигна сърцето си?
Мислиш ли, че ще може деня
да изпише своите възклицания
в празните счупени разстояния?
Мислиш ли, че ще тича съня
по клавишите с чуждите звуци...
черно-бял... побелял от снега...
в почернелите свити юмруци?
Мислиш ли, че смехът ей сега
ще разтвори пръстите...
че ще тръгнат капчуците?
Мислиш ли, че акордите...?
.........?
Мисля, че пеят... улуците...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря!
