Мислиш ли...
Мислиш ли...
Мислиш ли, че ще мога отново
света да прегърна с ръцете си?
С двете си натежали от слово
ръце, че ще стигна сърцето си?
Мислиш ли, че ще може деня
да изпише своите възклицания
в празните счупени разстояния?
Мислиш ли, че ще тича съня
по клавишите с чуждите звуци...
черно-бял... побелял от снега...
в почернелите свити юмруци?
Мислиш ли, че смехът ей сега
ще разтвори пръстите...
че ще тръгнат капчуците?
Мислиш ли, че акордите...?
.........?
Мисля, че пеят... улуците...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря!
