8 мая 2013 г., 13:25

Мислите ми

733 0 4

Мислите ми мимолетни

блеснат, после се затичат.

На момичета кокетни

колко много ми приличат.

 

Днес са влюбени и дръзки.

Утре – никакви ги няма.

Пак прокрадват се на пръсти

и безочливо ме мамят.

 

Мислите ми неприлични,

кротки, светли и тревожни...

Аз такива ги обичам –

бесни, честни, невъзможни.

 

Много често ме напускат,

после пак при мен се връщат.

Из главата ми препускат –

никога едни и същи.

 

Непрестанно се страхувам

с нещо да не ги обидя.

Знам, докато съществуват

и аз няма да си ида.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесвам твоите мисли, особено "бесни, честни, невъзможни"-те! Поздрав!
  • Много ритмично и забавно!!!
  • щуравичко!
  • Ах,какви прекрасни мисли!
    "На момичета кокетни
    колко много ми приличат."
    Хареса ми! Приятно, свежо, закачливо...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...