Мислите си в пасианс редя
Тръгват си. С деня се разминават
моите среднощни сетива.
Птицата, която им припява,
литна със разперени крила.
Въженият мост остана
да се полюшва сам над пропастта,
аз, старица побеляла,
мислите си в пасианс редя.
Три житейски колонади:
минало, сегашно... а една
черна карта предвещава
бъдещето ми във самота.
Хвърлям зар, възкръсват срещи,
разпилявам куп с лъжи,
миналото ми се блещи,
настоящето ръмжи.
Ех... да можех да разместя
всички карти до една,
миналото да е днеска,
грешките да променя,
но тогава пък едва ли
щях така да оценя
загубите, любовта си
и всички дребнички неща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
