13 июн. 2019 г., 09:00

Мисъл в бутилка

570 2 3

Затворих мисъл във бутилка,

на залез пред Луната,

коленичих на брега.

Целунах я, помилвах я,

изпратих я с въздишка,

запазена надежда

сгуши се в дланта.

И стиснах я с юмруче,

заклех се да я пазя,

да диша с мене до

последния ми дъх.

Смирена всяка вечер,

свещица аз да паля,

олтар-сърцето,

а храмът-мойта плът.

Молитва да прошепвам,

на глас да не изричам,

а тихо, там във моя ум.

И след това да те сънувам

изцерен от всичко лошо,

облечен в бяло, Бог да ме е чул!

И може никога дорде сме живи,

да не се прегърнат настръхналите

ни тела. Но с изгрева бутилка с

мисъл да посрещнеш – "ДОБРЕ ДА СИ!"

Това е моята мечта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи! За звездичките, сърчицата и прочита!
    Краси, радвам се когато хората обичат и са обичани от сърце Прекрасно стихче е написал Сенд!
  • Мило Цвете, бутилката е стигнала. Видях едно "влюбено сърце" да тупка при Сенд Много ми хареса твоята молитва!
  • Днес поднасяш изключителен стих, Цвете! Колко е хубаво да осъзнаеш парадигмата на любовта и да я изведеш в стих, както си сторила това ти.

    "И може никога дорде сме живи,
    да не се прегърнат настръхналите
    ни тела. Но с изгрева бутилка с
    мисъл да посрещнеш – "ДОБРЕ ДА СИ!"
    Това е моята мечта!"

    Тялото ми настръхна, докато четях тези редове. Поздравявам те!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...