13.06.2019 г., 9:00 ч.

Мисъл в бутилка 

  Поезия » Любовна, Друга
347 2 3

Затворих мисъл във бутилка,

на залез пред Луната,

коленичих на брега.

Целунах я, помилвах я,

изпратих я с въздишка,

запазена надежда

сгуши се в дланта.

И стиснах я с юмруче,

заклех се да я пазя,

да диша с мене до

последния ми дъх.

Смирена всяка вечер,

свещица аз да паля,

олтар-сърцето,

а храмът-мойта плът.

Молитва да прошепвам,

на глас да не изричам,

а тихо, там във моя ум.

И след това да те сънувам

изцерен от всичко лошо,

облечен в бяло, Бог да ме е чул!

И може никога дорде сме живи,

да не се прегърнат настръхналите

ни тела. Но с изгрева бутилка с

мисъл да посрещнеш – "ДОБРЕ ДА СИ!"

Това е моята мечта!

 

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за милите думи! За звездичките, сърчицата и прочита!
    Краси, радвам се когато хората обичат и са обичани от сърце Прекрасно стихче е написал Сенд!
  • Мило Цвете, бутилката е стигнала. Видях едно "влюбено сърце" да тупка при Сенд Много ми хареса твоята молитва!
  • Днес поднасяш изключителен стих, Цвете! Колко е хубаво да осъзнаеш парадигмата на любовта и да я изведеш в стих, както си сторила това ти.

    "И може никога дорде сме живи,
    да не се прегърнат настръхналите
    ни тела. Но с изгрева бутилка с
    мисъл да посрещнеш – "ДОБРЕ ДА СИ!"
    Това е моята мечта!"

    Тялото ми настръхна, докато четях тези редове. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??