Мисълта ми несретница

22 сент. 2010 г., 23:23

Поэзия » Другая

532 0 2

Осиротяла бездомница,

мисълта ми безпътна се лута,

през лабиринти сложно преплетени

с ужас бяга от своята скука.

На страха безпощадният меч

я настига и в миг я посича

безнадежна, не открила пролука,

мойта мисъл със писък полита.

Спри, несретнице, къде си се втурнала,

полудя ли, къде ме поведе?

Не, не искам със теб да потъвам

на страха в непрогледните дебри.

Поседни ето тук, недей се оглежда,

отпусни се, какво ще ти струва,

виж, наоколо ухае надеждата,

а покоят във въздуха плува.

Поседни, моя мъко, моя мисъл безбожна,

спри за отдих, след толкова лутане,

за да може светлината, неземната,

с мека длан да изпие

твойта горест тревожна.