Осиротяла бездомница,
мисълта ми безпътна се лута,
през лабиринти сложно преплетени
с ужас бяга от своята скука.
На страха безпощадният меч
я настига и в миг я посича
безнадежна, не открила пролука,
мойта мисъл със писък полита.
Спри, несретнице, къде си се втурнала,
полудя ли, къде ме поведе?
Не, не искам със теб да потъвам
на страха в непрогледните дебри. ...