Мисълта ми несретница
Осиротяла бездомница,
мисълта ми безпътна се лута,
през лабиринти сложно преплетени
с ужас бяга от своята скука.
На страха безпощадният меч
я настига и в миг я посича
безнадежна, не открила пролука,
мойта мисъл със писък полита.
Спри, несретнице, къде си се втурнала,
полудя ли, къде ме поведе?
Не, не искам със теб да потъвам
на страха в непрогледните дебри.
Поседни ето тук, недей се оглежда,
отпусни се, какво ще ти струва,
виж, наоколо ухае надеждата,
а покоят във въздуха плува.
Поседни, моя мъко, моя мисъл безбожна,
спри за отдих, след толкова лутане,
за да може светлината, неземната,
с мека длан да изпие
твойта горест тревожна.
© Татяна Борисова All rights reserved.
Поздрав!
