22 окт. 2025 г., 10:53

Младост и старост

291 0 6
Младост и старост

 

Младостта, тя си има

Пътища, пътеки

Много, тя е творчество

Спонтанно, тя е

Красота. Токове текат

В тялото на младия

Човек, всичко му е

Интересно, любовта е

В него, има смисъл да

Живее. Той е бял, свободен

Лист и страница в

Живота - нов. Пише

Младият човек,

И ще пише - нов роман.

 

Пътищата и възможностите

Определят младостта.

Радостта, надеждата и

Всичко - за живот говори

В нея. Слава - нека ѝ

Речем.

 

Старостта е опит с много

Грешки, грехове, успехи

И провали. Знае тя

Какво е дух, душа и

Друго.

Старият човек се учи

да получи свобода

От ненужните неща.

Пролетта и любовта,

Знанието ново,

И природата прекрасна

Внасят свежа струйка

В него. Към младостта

Се той стреми.

 

Има старостта

Предимство пред

Самата младост.

Вижда той и знае,

По-назнайва, какво е

Дух, небе, какво е смърт.

Досеща се и що -

Безсмъртието представлява.

 

Младият човек и старият

Един към друг стремят се

В своя дух. Мъдростта

Към любовта е устремена.

А любовта към мъдростта.

 

Младият ще стане неизбежно

Стар, а старият ще стане -

След понятие и след

Реалност - за смърт,

Безсмъртие,

Небе, земя - неизбежно

Млад.

 

Старият човек, що не се

Отказва от нещата стари,

Да ги види в нова светлина,

Ще поддържа своя дух

Свободен. Млад ще стане и

Ще бъде вечно той.

 

Младият човек, що не се

От съвършенството отказва

Стар, красиво стар ще

Стане. Ще разбере какво

Небето представлява, ще

Разбере, че на Небето

Има също той - родители,

учители, приятели, другари.

 

***

 

Слава на Велес

 

Ура

 

Лесничея

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леснич Велесов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...