26 нояб. 2006 г., 13:20

Млечен път 

  Поэзия
867 0 4
Луната тихо ми нашепва,
че време е да си вървиш.
А аз искам във ръце
благородно
твоята усмивка да открадна.
Тъй невинно гледам те как спиш
не бих могла
магията да разваля
на твоята и моя
млечна красота.
Писъкът космичен
разцепи мисълта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Все права защищены

Предложения
: ??:??