Млечен път
Млечен път
Луната тихо ми нашепва,
че време е да си вървиш.
А аз искам във ръце
благородно
твоята усмивка да открадна.
Тъй невинно гледам те как спиш
не бих могла
магията да разваля
на твоята и моя
млечна красота.
Писъкът космичен
разцепи мисълта.
Ах таз Луна, май скоро ще намразя
покаже ли се гордо тя
мигът за мене е угаснал.
Минутата тече, а с нея и вечността.
По млечен път ще те изпратя.
А ти ще ме запазиш ли
поне до сутринта?
Ах таз Луна ... не ме забравяй
по пътя към дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
