Млечен път

26 nov 2006, 13:20

Poesía

872 0 4

Луната тихо ми нашепва,
че време е да си вървиш.
А аз искам във ръце
благородно
твоята усмивка да открадна.
Тъй невинно гледам те как спиш
не бих могла
магията да разваля
на твоята и моя
млечна красота.
Писъкът космичен
разцепи мисълта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Млечен път

Искате да прочетете повече?

Propuestas