Млечен път
Млечен път
Луната тихо ми нашепва,
че време е да си вървиш.
А аз искам във ръце
благородно
твоята усмивка да открадна.
Тъй невинно гледам те как спиш
не бих могла
магията да разваля
на твоята и моя
млечна красота.
Писъкът космичен
разцепи мисълта.
Ах таз Луна, май скоро ще намразя
покаже ли се гордо тя
мигът за мене е угаснал.
Минутата тече, а с нея и вечността.
По млечен път ще те изпратя.
А ти ще ме запазиш ли
поне до сутринта?
Ах таз Луна ... не ме забравяй
по пътя към дома!
© Велина All rights reserved.
