24 июл. 2015 г., 00:02

Много повече от злато

634 0 1

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТО

 

В нефритено зелено облече се планината

и белеят скалите по стръмните склонове.

До съмване времето топи се, идва зората

и живителна светлина хвърля на снопове.

 

Обгръща ни утрото с ухание съкровено

и от синовната си гордост потръпваме,

заради историята наша, която единствено

ни дава вечен смисъл да съществуваме.

 

Вековни стражи, в пазви зелени сгушени,

причина станаха като народ да оцелеем

и в лоното на книжнина и вяра приютени,

кръв героична, заради честта си, да пролеем.

 

С кубета, достигащи сякаш до небесата,

манастирите винаги там са и в зима, и в лято,

а слънцето пламти в символите на вярата,

за да напомня, че те са много повече от злато.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "С кубета , достигащи сякаш до небесата,
    манастирите там са и в зиме, и в лято,
    а слънцето пламти в символите на вярата,
    за да напомня, че те са много повече от злато."
    Поздравявам те за чувството на гордост, че си българка, което преминава
    през цялата творба!Бъди благословена!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...