24.07.2015 г., 0:02

Много повече от злато

625 0 1

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТО

 

В нефритено зелено облече се планината

и белеят скалите по стръмните склонове.

До съмване времето топи се, идва зората

и живителна светлина хвърля на снопове.

 

Обгръща ни утрото с ухание съкровено

и от синовната си гордост потръпваме,

заради историята наша, която единствено

ни дава вечен смисъл да съществуваме.

 

Вековни стражи, в пазви зелени сгушени,

причина станаха като народ да оцелеем

и в лоното на книжнина и вяра приютени,

кръв героична, заради честта си, да пролеем.

 

С кубета, достигащи сякаш до небесата,

манастирите винаги там са и в зима, и в лято,

а слънцето пламти в символите на вярата,

за да напомня, че те са много повече от злато.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "С кубета , достигащи сякаш до небесата,
    манастирите там са и в зиме, и в лято,
    а слънцето пламти в символите на вярата,
    за да напомня, че те са много повече от злато."
    Поздравявам те за чувството на гордост, че си българка, което преминава
    през цялата творба!Бъди благословена!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...