МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТО

В нефритено зелено облече се планината

и белеят скалите по стръмните склонове.

До съмване времето топи се, идва зората

и живителна светлина хвърля на снопове.

Обгръща ни утрото с ухание съкровено

и от синовната си гордост потръпваме,

заради историята наша, която единствено

ни дава вечен смисъл да съществуваме.

Вековни стражи, в пазви зелени сгушени,

причина станаха като народ да оцелеем

и в лоното на книжнина и вяра приютени,

кръв героична, заради честта си, да пролеем.

С кубета, достигащи сякаш до небесата,

манастирите винаги там са и в зима, и в лято,

а слънцето пламти в символите на вярата,

за да напомня, че те са много повече от злато.