Jul 24, 2015, 12:02 AM

Много повече от злато

  Poetry » Other
627 0 1

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТО

 

В нефритено зелено облече се планината

и белеят скалите по стръмните склонове.

До съмване времето топи се, идва зората

и живителна светлина хвърля на снопове.

 

Обгръща ни утрото с ухание съкровено

и от синовната си гордост потръпваме,

заради историята наша, която единствено

ни дава вечен смисъл да съществуваме.

 

Вековни стражи, в пазви зелени сгушени,

причина станаха като народ да оцелеем

и в лоното на книжнина и вяра приютени,

кръв героична, заради честта си, да пролеем.

 

С кубета, достигащи сякаш до небесата,

манастирите винаги там са и в зима, и в лято,

а слънцето пламти в символите на вярата,

за да напомня, че те са много повече от злато.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "С кубета , достигащи сякаш до небесата,
    манастирите там са и в зиме, и в лято,
    а слънцето пламти в символите на вярата,
    за да напомня, че те са много повече от злато."
    Поздравявам те за чувството на гордост, че си българка, което преминава
    през цялата творба!Бъди благословена!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...